Основна информация

Whatsapp, Instagram, Υoutube, Facebook и т.н. са социални медии, наричани още социални мрежи, които децата и младите хора познават и обичат. По принцип терминът “социални медии” се отнася до всички мрежи, в които се осъществява дигитална комуникация и с помощта на емотикони емоционалното участие на всеки индивид може да бъде изразено съответно. Децата и младите хора днес не могат да си представят свят без Интернет. Границата между реалния и виртуалния свят става все по-размита чрез споделянето в социалните мрежи на реални и виртуално променени преживявания.

Младите хора споделят ли всичко помежду си? Отговорът е не. Представените в социалните мрежи образи и начин на живот не отразяват реалната житейска среда на подрастващите. Вместо това публикациите им в социалните медии показват идеалната им представа за себе си. Преди да кликнат върху бутона „Сподели“, те филтрират и оптимизират ежедневието си, което след това споделят в своя профил. В действителност, те не споделят всеки детайл от живота си, а само това, което искат другите да знаят за тях – и то през специални филтри.

Доставят ли те удоволствие или нараняват? Би било лесно да обвиняваме медиите, но това не би било правилно. Социалните мрежи са разработени за развлекателни цели и за задоволяване на голямата нужда от комуникация. И все пак използването (интензитет, честота, продължителност) понякога показва обратното на желаните резултати. Ясно е, че в случаите, когато детето прекарва много време в социалните мрежи, то пренебрегва други нужди и задължения в ежедневието си, като например: необходимостта от социализация, училищни и лични дейности и т.н. Влиянието на социалните мрежи върху детската психика може да бъде отрицателно, в някои случаи дори катастрофално. Социалните мрежи могат да окажат голям натиск поради ролеви модели, огромната плътност на информация, фалшивите новини и постоянните агресивни бомбардировки с реклама. На юношите често още им липсва необходимата отражателна сила за разграничаване на реалността от виртуалната реалност.

Following – Fomo (или Страхът от изчезване) е термин, свързан със страха от „пропускане на нещо, което се случва“ и е създаден чрез използването на социални медии. Хората, които живеят с този страх, постоянно се притесняват, че някой друг ще има вълнуващо преживяване, от което са изключени. За съжаление, това ги кара да останат онлайн дълго, за да разберат какво правят другите. Резултатът е един порочен кръг, от който се излиза трудно. Стресиращо е да имате впечатление, че сте винаги онлайн и трябва незабавно да отговаряте на съобщения. Този натиск се изпитва от много възрастни, понякога дори от деца. По-специално младите момичета, според социолога Кара Букер, изпитват силно чувство на страх и натиск от социалните медии, защото момичетата са по-податливи на сравнения. Да трябва да се печелят все повече и повече „приятели“ или „последователи“, може да постави някои момичета под голямо напрежение. Дигиталната общност вече е неразделна част от нашето общество. Но бихте ли описали някога притесненията или интересите си на непознат, когото срещнете по пътя към дома? Бихте ли му доверили как планирате уикендите си, плановете си за предстоящата лятна ваканция, целите си за следващите години или местата, които бихте искали да посетите с партньора си? Бихте ли му показали снимки от лични моменти или на картата адрес си или адреса на работното си място? Това се случва в социалните медии, нон стоп, без потребителите да могат да влияят на това кой има достъп до вашето съдържание.