Основна информация

Кражба на идентичност/самоличност означава, че неизвестно лице получава личната информация на жертвата и започва да действа от нейно име. В повечето случаи околните са измамени и /или репутацията е увредена. При достъп до изображения, банкова, здравноосигурителна или друга информация, с нея също така може да бъде злоупотребено. Как може да стане това?

1. Когато разкрием имейла или паролата си във Facebook (волно или неволно).
2. С фишинг или кражба на данни, ако имейл доведе до разкриване на нашата потребителска информация.
3. Чрез заразяване на компютъра с вирус („keylogger“), който записва натискането на клавишите и изпраща прихващаните пароли на нападателя. За измамниците публично достъпните компютри са най-популярната цел.

Най-голямата опасност тук е неоторизиран достъп до пощенската кутия, така че всички имейли на жертвата да бъдат прихванати. Свързан ли е имейл адресът на потребителя с други онлайн услуги, напр. Facebook, извършителите могат също така да имат достъп до допълнителни пароли и информация, с които след това може да се злоупотребява.

Фишинг
По време на фишинг извършителите чрез  фалшиви уебсайтове, имейли или кратки съобщения получават достъп до личните данни на потребителя (например номер на кредитна карта, потребителско име и парола, цифрови сертификати и други данни), за да извършат кражби от сметки например.

Фарминг атаки
Pharming е техническа атака, която се основава на манипулиране на DNS заявки от уебсайтове. Потребителят е убеден, че е на правилната страница, защото използва правилния URL адрес, което го води към грешна страница. След това той въвежда личната си информация във формулярите, съдържащи се на такива страници.

Социално инженерство
Тук социалната манипулация, т.е. междуличностното влияние, се използва за предизвикване на определено поведение у жертвата, напр. разкриване на поверителна информация като лични данни или идентификационни данни или освобождаване на средства. Социалният инженеринг се възползва от хората в несигурни ситуации (например под натиск). Това е и практика за политическо и социално влияние чрез комуникация, напр. в политиката.

Вируси, компютърни червеи и троянски коне – троянци
Тези термини означават злонамерени кодове, които са във файлове. Когато се отворят заразените файлове, вирусът се разпространява на компютъра. Това дава възможност за контрол на заразения компютър, изтриване на файлове или кражба на лична информация. Около 500 нови вируси се откриват всяка седмица. Най-често срещаните са спам имейли.

Шпионски софтуер
Това са програми, които използват пропуските в сигурността на вашия браузър при сърфиране в Интернет, за да заразят компютъра. Понякога шпионският софтуер е скрит и в безплатна програма (безплатни програми) или скрийнсейвъри. Шпионският софтуер може да променя настройките, да съхранява потребителски имена и пароли и да изпраща друга поверителна информация на нарушителите.

Основни указания за кибер хигиена – пароли, актуализации и архивиране:

• Използвайте мениджъра на пароли и, ако е необходимо, активирайте потвърждението в две стъпки, за да получите допълнителна парола за вашия потребителски профил чрез SMS или чрез специално приложение.
• Променяйте редовно паролите си!
• Не използвайте една и съща парола два пъти!
• Не давайте паролата си на никого!
• Актуализирайте устройствата си и архивирайте редовно.

4 правила за кибер хигиена:

1. Не вярвайте на големи обещания!

Бъдете бдителни към обещанията, които са “твърде добри, за да бъдат верни”: особено ниски цени в онлайн магазините или големи наследства, евтини заеми, наградни пари, които ще бъдат обявени по имейл. Често това са опити за измама. Не отговаряйте на такива имейли и излизайте от съмнителни страници.

2. Направете резервно копие

Архивирайте данните си на допълнителен твърд диск, който не е свързан трайно към вашия компютър. Дори в случай на влизане в компютъра ви, няма да загубите данните си.

3. Съхранявайте паролите сигурно

Ако трябва да запишете вашите пароли, не дръжте бележката до компютъра или сейф за пароли в мобилния телефон. 

4. Профилна снимка не е задължително да е реална

Повечето престъпници търсят жертвите си във Facebook или Instagram, където публикуват фалшив профил с привлекателни снимки. Изпращат покана за приятелство, започват разговор и изграждат връзка. Това може да доведе до тормоз, искания на пари или изнудване. Не приемайте покани за приятелство от непознати; никога не споделяйте поверителни или интимни записи с непознати, които сте срещали само онлайн!

Онлайн измамниците си играят със страховете ни, дори да знаем, че не сме направили нищо лошо. Не отговаряйте на заплахи, ако получите имейл, в който се твърди, че компютърът ви е заразен с вирус, който ви е записал през вашата камера.