YouMMe Филм: Cyberbullying

Кибертормоз

Основна информация

Кибертормозът е форма на тормоз, при която атаките не са физически, а се извършват чрез цифрови медии (смартфони, интернет). Тези атаки могат да се извършват без  личен контакт между жертвата и извършителя. Кибертормозът се осъществява от група, обикновено има един или повече лидери и някои съучастници. За нападение на жертвата се използват електронните форми на комуникация (имейли, съобщения, социални медии, чат стаи, блогове, снимки и видеоклипове от и към мобилни телефони). В определението за кибертормоз се посочва, че тези атаки се извършват за по-дълъг период от време, но кратките, интензивни нападки също могат да бъдат изключително стресиращи за жертвата.  

Кибертормозът може да се извърши с помощта на следните средства:

  • Изпращане на груби, вулгарни или заплашителни имейли, публикации и т.н.
  • В месинджър се създават групи, в които жертвата се клевети и излага.
  • Създаване на фалшиви профили, с които лъжите се разпространяват в социалните мрежи.
  • Кражба на лични данни за достъп до лични онлайн акаунти и създаване на фалшиви онлайн профили, които излагат собственика
  • Киберсталкинг (преследване в киберпространството) – изпращане на съобщения, които причиняват безпокойство и несигурност у получателя
  • Очерняне (клеветене) – изнасяне на неверни сведения или разкриване на лична информация за изолиране на човек от обкръжението или приятелите му
  • Изключване – изключване на човек от онлайн група или онлайн игра
  • Заплашителни обаждания от неизвестен номер

Ефекти върху жертвите: загуба на самочувствие, загуба на увереност в себе си и другите, страх от социални контакти, развитие на различни страхове, тенденции към социална изолация, самота и депресия, както и липсващи цели в живота или кариерата.
Непосредствените или дългосрочни ефекти са повече или по-малко изразени в зависимост от нивото на подкрепа от приятели, семейство и училище.

Признаци, че вашето дете може да е било тормозено: униние, по-малко контакти с приятели, промени в апетита; болка или дискомфорт (напр. болки в корема, главоболие); отказ да ходи на училище, спад в резултатите в училище; показва симптоми на социална изолация и вярва, че е отхвърлено в училище; като цяло изгражда лична защитна броня. 

Причини за извършителите: завист, негодувание, скука, пристрастяване към насилието, преживяно насилие в детството, извършителите не са били научени да се държат различно (липсват умения за регулиране на емоциите). Повечето от извършителите са станали жертва на тормоз преди (!)

Причини за съучастниците: Желание за принадлежност към групата, страх самите те да не станат жертва, незаинтересованост, недомислие.

Ефекти върху родителите на жертви, съучастници и извършители: Те често не се чувстват в състояние да променят ситуацията. Чувстват се претоварени и не знаят кой може да предложи помощ.

Родителите винаги могат да помогнат! Вашата роля на родител е решаваща да защитите детето си (като жертва, съучастник или извършител) в дигитални процеси на тормоз, да участвате или то да бъде откъснато от тях. „Ключът“ е правилната и редовна комуникация между вас като законен настойник и вашето дете.

Практически съвети

  • Превантивни разговори
  • Животът на децата включва и техните онлайн преживявания. Разговаряйте с детето относно използваните от него приложения, програми, игри, чатове.
  • Научете повече за уебсайтовете, приложенията и игрите, които вашето дете посещава.
  • С децата си (ако е възможно още в най-ранна възраст), обсъждайте как правила от ежедневието могат да се прилагат и онлайн.
  • Как постъпвате, когато получите неподходящи изображения или съобщения, как може детето да се справи с такива неща?
  • Повечето деца и юноши в някакъв момент се замесват в случаи на кибертормоз, често като съучастник. Помислете с детето си какво може да се направи в такъв случай.

Ако вие или вашето дете наблюдавате как други са подложени на кибертормоз

  • Проявете смелост и назовете проблема.
  • Съберете доказателства и ги покажете на участниците и евентуално техните родители, учители
  • Използвайте канала, през който се е случил кибертормозът (Whatsapp, Facebook….)
  • Съобщете за проблема там, където трябва. Жертвите, съучастниците и извършителите се нуждаят от подкрепа.

Когато подозирате, че детето ви е подложено на кибертормоз:

  • Действайте внимателно с нараненото си дете.
  • Заплахи с наказание или “прости решения”, като например “Тогава просто не зяпай мобилния” може да унищожат доверието между вас и детето ви.
  • Детето ви се нуждае от сигурност, за да може да се отпусне и да говори за случилото се.

Когато се потвърди, че детето ви е било подложено на кибертормоз:

  • Съберете доказателства със скрийншоти.
  • Заедно с детето си помислете какво би му помогнало и определете следващите стъпки заедно.
  • Помислете каква подкрепа можете да дадете и от каква помощ се нуждаете.
  • Потърсете помощ и подкрепа от полицията и / или училището.
  • Говорете по темата, без да излагате детето си.

Други възможни мерки:

  • Блокирайте киберхулиганите.
  • Свържете се с полицията, ако искате да подадете жалба.
  • Ако извършителят е известен, училището и родителите на извършителя трябва да бъдат информирани, ако е необходимо – и полицията
  • Потърсете психологическа помощ, ако жертвата е наплашена.
  • В крайна сметка целта на тази мярка би трябвало да бъде да „излекува“ вредата, нанесена на жертвата или извършителя, и да не се налагат санкции.

Колко полезна беше тази страница?

[Total: 0   Average: 0/5]

Споделете това: